danisab (Ниела Вон)
214 312
30.12.2007 г., 15:15 ч.

Нормална до лудост 

  Поезия
513 0 8

Толкова съм нормална, че чак релсите светят,

прави и здрави, рутинно живеещи.

Не се налага за забравено да ме подсетят -

аз по маршрута съм до нулата тлееща.

Поддържам на косъм това съществуване,

сякаш магия от  пръстите при допир излиза,

никой не ме е питал дали ми харесва пътуването,

статистически съм в нормална криза.

Всички били периодно присъствие,

толкова смесени, че си приличат

по онова безпредметно отсъствие

и смешно уверение, че някой привличат.

Луда съм, значи, по мойто си виждане,

на светлина съм до болка пулсираща,

да се измъкна от влака-илюзия...

С  нова нормалност, надежда избираща.

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина, тъжно!
    "...да се измъкна от влака-илюзия..."
    Добър образ!
    СЛАВИ
  • "Луда съм, значи, по мойто си виждане,

    на светлина съм до болка пулсираща,

    да се измъкна от влака-илюзия...

    С нова нормалност, надежда избираща."

    Жестоко е!

  • Нормалните са рядкост в днешно време.
    Светът на лудите ни управлява.
    И искрите в очите своевременно
    /Нормални ли са /Бавничко изтляват...

    Поздравления!Невероятно си го казала!Браво!!!
  • Аз пак да те похваля!
  • По Водолейски пулсираща!!!
  • Невероятно!!!!!!!!!Браво!!!!!!
  • ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!ЖЕСТОКО!С пожелание за добро за теб съществуване
  • Без коментар!!!!Невероятно силно!!!Едно от любимите ми!!!
Предложения
: ??:??