Нормална до лудост
Толкова съм нормална, че чак релсите светят,
прави и здрави, рутинно живеещи.
Не се налага за забравено да ме подсетят -
аз по маршрута съм до нулата тлееща.
Поддържам на косъм това съществуване,
сякаш магия от пръстите при допир излиза,
никой не ме е питал дали ми харесва пътуването,
статистически съм в нормална криза.
Всички били периодно присъствие,
толкова смесени, че си приличат
по онова безпредметно отсъствие
и смешно уверение, че някой привличат.
Луда съм, значи, по мойто си виждане,
на светлина съм до болка пулсираща,
да се измъкна от влака-илюзия...
С нова нормалност, надежда избираща.
© Ниела Вон All rights reserved.
