Леко стъпките усещам
на тихата дълбока нощ,
тя със залеза рисува
тъмна и красива мощ.
И поглеждам аз душата
нежно се усмихва тя,
и прегръщам самотата
чужда ми се струва тя.
И душата ми излита
към просторни небеса,
не затварям пак вратата
и очаквам те в съня...
© Рейхан Ферад Всички права запазени