23.09.2018 г., 22:59

Нощ

1K 1 2

Нощта е мрачна,
но обагрена от сърпът лунен.
Светлината хладка
с тъмнината бори се,
а вятърът е тъй бурен.

Стихии преплитат се една о друга,
о хаоса потъна и мъничкото ред,
но не ще потъна във заблуда,
не ще бъда мъченикът клет.
Не ще раздавам клетви,
не ще роня и сълзѝ.
С изправена глава, бурята ще гледам,
пък който иска да пълзи.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rambo Silek Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...