Нощта е мрачна,
но обагрена от сърпът лунен.
Светлината хладка
с тъмнината бори се,
а вятърът е тъй бурен.
Стихии преплитат се една о друга,
о хаоса потъна и мъничкото ред,
но не ще потъна във заблуда,
не ще бъда мъченикът клет.
Не ще раздавам клетви,
не ще роня и сълзѝ.
С изправена глава, бурята ще гледам,
пък който иска да пълзи.
© Rambo Silek All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
