На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла,
път надежден във мрака начертава.
Ти с тежест във сърцето поглеждаш
и самота вечерна душата завладява.
© Майчето Всички права запазени