Нощ
И вечерно е...
горят звезди,
сгушени
в яката на нощта,
ефирно луната
закопчава мечти,
къпе мастилени облаци
в позлата.
И тихо е...
душата ми
бродира стон,
по небесната панама,
нощта е
нейният сезон,
истинска е...
без пощада.
Красива нощ,
изваях я сама
от прегорели въглени
на едно сърце,
вплетох я в сълзи,
с финес и разкош...
Нека боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
