mimoza_79 (Мария Манджукова) mimoza_79 (Мария Манджукова)
1 98
Dec 19, 2008, 7:58 PM

Нощ

  Poetry » Other
631 0 4

И вечерно е...

горят звезди,

сгушени

в яката на нощта,

ефирно луната

закопчава мечти,

къпе мастилени облаци

в позлата.

И тихо е...

душата ми

бродира стон,

по небесната панама,

нощта е

нейният сезон,

истинска е...

без пощада.

Красива нощ,

изваях я сама

от прегорели въглени

на едно сърце,

вплетох я в сълзи,

с финес и разкош...

Нека боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0