Нощ
Тъмнината бавно се влачи,
уморено пълзи
и в тишината зловещо започва да грачи,
плътно обвиваща грешните ни души.
С плаща си черен
лицата мъртвешки покрива
и онова, що умело прикриваме денем,
грозно сега се разкрива.
Душата – разядена, гнила и зла,
като призрак зловещ с тъмнината се слива
и с писъци грозни потъва в мъгла,
и там се крие, и дебне, а после убива.
И тази нощ, и в този час
грешниците лазим по земята,
заразени от лудия ни бяс,
като в транс се гърчим под луната.
И в този ад на грешните души
се чува дивашкият ни смях
и дяволът към нас пълзи
и ни дави в собствения ни грях.
. . .
Слънцето след малко ще изгрее
и ние – уморени, мокри и по-мъртви от преди,
към брега се влачим бавно,
за да се върнем при Деня...
... Там, където сме добри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панкова Всички права запазени
