1.02.2011 г., 22:40

Нощ без любимата

699 0 2

Сърцето тихо бие за един човек,

горещи сълзи се спускат по лицето ми.

Устни напукани жадуват за искрена целувка от любимата.

Тъга и мълчание ме обгръща в тъмната октомврийска нощ.

Звездите мъждукат като красивите очи на любимата -

сякаш искат да ми подскажат нещо.

Нежните ритми от струните на китарата ме обгръщат, както тя мен.

Вятърът ме кара да настръхвам,

все едно тя целува моето тяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...