28.11.2008 г., 22:15

Нощ над града

954 0 0
 

Когато слънцето заспива,

денят прелива в нощта.

Сякаш черно кадифе постила над града.

Студено, мрачно и изпълнено с тишина...

И само лунната светлина прониква из нощната мъгла.

Глухи тъмни улички...                       

Малки сгушени къщурки в нощта...

В пустошта по улиците нежно шептят есенните листа,

които щастливо танцуват в ритъма на вятъра.

Всичко спи,

унесено в красивата приказка на нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...