Нощ над града

Poetry » Landscape

953 0 0

Когато слънцето заспива,

денят прелива в нощта.

Сякаш черно кадифе постила над града.

Студено, мрачно и изпълнено с тишина...

И само лунната светлина прониква из нощната мъгла.

Глухи тъмни улички...

Малки сгушени къщурки в нощта...

В пустошта по улиците нежно шептят есенните листа,

които щастливо танцуват в ритъма на вятъра.

Всичко спи,

унесено в красивата приказка на нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0