10.10.2013 г., 8:16

Нощ в Андалусѝя...

647 0 1

 

Нощ в Андалусѝя...

 

Във унеса на залезната залисия

и Слънцето навярно не разбра

как с тъмна нощ покри Андалусѝя

... и сякаш, че Животът тук замря...

 

... Но някъде китара зазвучава

във страстна серенада като зов,

че тъй традицията повелява-

да пееш серенада за любов!...

 

Кипарисите като черни свещи

издигат се към нощното небе,

а в сенките им младите се срещат

и тръгват двойки... Знайно накъде...

 

Врата ли скръцне, куче ли излае,

угасне ли прозорец във нощта-

в Андалусѝя знае се: това е

и знак, че Страст е грабнала Страстта...

 

Една красива Кармен ще затропа

фламенко във възбуждащият мрак

със вярата отново във Живота

и Любовта да я намери пак...

 

В пристанищата влизат каравели

ухае на канела и смола

и скачат на брега мъжете смели,

и всеки тръгва бързо към дома.

 

В такава нощ зачеват се моряците

и затова вродена е страстта

към океаните, звездите, зодиаците

и ги влече в зори Безкрайността!...

 

... Духът на Лорка в здрача ще излезе

и спрял се до задрямалия кей,

ще постои- Луната да залезе

и сърцеловна песен да запей...

 

А после през заспалите градчета

ще мине и с неземната си власт,

ще буди в незаспалите момчета

неосъзната още: Мъжка страст...

 

... А матадорите в нощта сънуват

овации и хубави жени,

и с бикове, и със смъртта танцуват

във тия обетовани земи...

 

И биковете също ще сънуват,

че някъде живеят: във една,

където матадорите не съществуват,

дори без хубави жени, страна...

 

... Коварен мавър дебне от засада

присвил се като хрътка преди лов:

да грабне иска хубавица млада

и с нея да играе на любов,

 

но женски глас щом в мрака пропищява

в миг блясва отмъстителна кама,

че винаги със кръв се отмъщава

в избраната дори от Бог, Земя!...

 

Коста Качев

01-08.10.2013.

Андалусѝя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...