Нощ в Андалусѝя...

Нощ в Андалусѝя...

Във унеса на залезната залисия

и Слънцето навярно не разбра

как с тъмна нощ покри Андалусѝя

... и сякаш, че Животът тук замря...

... Но някъде китара зазвучава

във страстна серенада като зов,

че тъй традицията повелява-

да пееш серенада за любов!...

Кипарисите като черни свещи

издигат се към нощното небе,

а в сенките им младите се срещат

и тръгват двойки... Знайно накъде...

Врата ли скръцне, куче ли излае,

угасне ли прозорец във нощта-

в Андалусѝя знае се: това е

и знак, че Страст е грабнала Страстта...

Една красива Кармен ще затропа

фламенко във възбуждащият мрак

със вярата отново във Живота

и Любовта да я намери пак...

В пристанищата влизат каравели

ухае на канела и смола

и скачат на брега мъжете смели,

и всеки тръгва бързо към дома.

В такава нощ зачеват се моряците

и затова вродена е страстта

към океаните, звездите, зодиаците

и ги влече в зори Безкрайността!...

... Духът на Лорка в здрача ще излезе

и спрял се до задрямалия кей,

ще постои- Луната да залезе

и сърцеловна песен да запей...

А после през заспалите градчета

ще мине и с неземната си власт,

ще буди в незаспалите момчета

неосъзната още: Мъжка страст...

... А матадорите в нощта сънуват

овации и хубави жени,

и с бикове, и със смъртта танцуват

във тия обетовани земи...

И биковете също ще сънуват,

че някъде живеят: във една,

където матадорите не съществуват,

дори без хубави жени, страна...

... Коварен мавър дебне от засада

присвил се като хрътка преди лов:

да грабне иска хубавица млада

и с нея да играе на любов,

но женски глас щом в мрака пропищява

в миг блясва отмъстителна кама,

че винаги със кръв се отмъщава

в избраната дори от Бог, Земя!...

Коста Качев

01-08.10.2013.

Андалусѝя