Нощи в бял сатен
Нощи в бял сатен
На теб ухае моята възглавница
Снежна приказка в сатен.
И мечтите толкова измамни са,
че дълго търсят своя ден.
Тя е мека ласка от къдрици.
Разпилени водопади светлина,
малки сгушени звездици.
В мрака - плахи сенки на душа.
На теб ухае моята възглавница
И моят сън, когато си до мен
Спомените по лицето странни са,
а аз от нежност тиха прероден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дух Иззедник Всички права запазени
