Вечерта
пристъпва тихо,
много тихо.
Брезите
клонки свеждат
и с листа
едва-едва потрепват.
Птиците
в гнездата си притихват,
само близкото поточе
не спира да мълви.
Нощта
по небето пръсва
проблясващи
несбъднати мечти,
неизпята песен
вятърът донася.
Не му се спи –
нека ми шепти.
През прозореца
лунен лъч
ръката си протяга,
за да ме погали
много бавно
вместо
теб.
© Ласка Александрова Всички права запазени
Нежно е! И е прекрасно на фона на Чайковски!
Благодаря ти!