Нощна ласка
Вечерта
пристъпва тихо,
много тихо.
Брезите
клонки свеждат
и с листа
едва-едва потрепват.
Птиците
в гнездата си притихват,
само близкото поточе
не спира да мълви.
Нощта
по небето пръсва
проблясващи
несбъднати мечти,
неизпята песен
вятърът донася.
Не му се спи –
нека ми шепти.
През прозореца
лунен лъч
ръката си протяга,
за да ме погали
много бавно
вместо
теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
