Dec 2, 2009, 3:43 PM

Нощна ласка 

  Poetry
948 0 11

 



 

Вечерта

пристъпва тихо,

много тихо.

Брезите

клонки свеждат

и с листа

едва-едва потрепват.

Птиците

в гнездата си притихват,

само близкото поточе

не спира да мълви.

 

Нощта

по небето пръсва

проблясващи

несбъднати мечти,

неизпята песен

вятърът донася.

Не му се спи –

нека ми шепти.

 

През прозореца

лунен лъч

ръката си протяга,

за да ме погали

много бавно

вместо

теб.

 



 

 

 

 


© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??