Нощно къпане
На плажа бързо пясъкът полепва
по босите нозе и студенее...
Среднощен бриз в косите ни потрепва
и ритъм тих отнякъде се лее...
Морето тихо, тихо приближава
с вълните си – и сякаш ни говори...
И дрехите на пясъка остават –
единствен знак, че тука има хора...
Посреща ни с водата си-коприна
среднощното море и в полумрака
не помним колко време е изминало...
Не искаме и никой да ни чака...
Небето със морето се е сляло
и скоро там ще се роди зората...
Но времето за нас сега е спряло!
Блажена нощ се стича по телата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
