На плажа бързо пясъкът полепва
по босите нозе и студенее...
Среднощен бриз в косите ни потрепва
и ритъм тих отнякъде се лее...
Морето тихо, тихо приближава
с вълните си – и сякаш ни говори...
И дрехите на пясъка остават –
единствен знак, че тука има хора...
Посреща ни с водата си-коприна
среднощното море и в полумрака
не помним колко време е изминало...
Не искаме и никой да ни чака... ...