Бавно
спуска се нощта
и търкулва здрачa,
там,
във края на деня...
бели мисли
пеперудени
заспиват кротко
в слънчогледите
и сънуват спомени
за нежни мигове
отронени,
скрити в тъмнината
на поточето
във ромона...
греховни
тихи стъпки
се спотайват
във предчувствие
за нежни
нощни тръпки...
а полъхът
играе на любов
с мислите копнежни
и пак
ражда се живот...
отново
в капчици роса
се къпят
слънчогледите...
във светлината на деня
излитат
мислите ми нощни,
пречистени в съня,
като
нежни бели пеперуди...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени