28.12.2007 г., 11:09

Нощно тайнство

1.4K 0 46

 

 

                                             

                 Бавно

                 спуска се нощта

                 и търкулва здрачa,

                 там,

                 във края на деня...

                 бели мисли

                 пеперудени

                 заспиват кротко

                 в слънчогледите

                 и сънуват спомени

                 за нежни мигове

                 отронени,

                 скрити в тъмнината

                 на поточето

                 във ромона...

                 греховни

                 тихи стъпки

                 се спотайват

                 във предчувствие

                 за нежни

                 нощни тръпки...

                 а полъхът

                 играе на любов

                 с мислите копнежни

                 и пак

                 ражда се живот...

                 отново

                 в капчици роса

                 се къпят

                 слънчогледите...

                 във светлината на деня

                 излитат

                 мислите ми нощни,

                 пречистени в съня,

                 като

                 нежни бели пеперуди...

 

                                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...