21.01.2024 г., 9:51

Нощта

393 1 2

       

             Нощта

 

От нощта е родена луната,

от нощта съм родена и аз.

Тя за мене блести в небесата

и обичам я в нощния час.

 

От нощта са родени мечтите

и онези красиви очи…

Тях ги виждам понякога в дните

и към тях се стремя, може би.

 

От нощта всички тайни са сини,

тъмносини до черни дори,

затова те на мен са любими,

те ми шепнат със думи добри.

 

Във нощта ти си само със мене,

по-красив и от лунни лъчи!

Ще потъна в безкрайното време,

омагьосват ме твойте очи!

              Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...