Нощта и градът
Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават.
И се връщат в нощта.
Живее градът и нощта живее.
Упреци и прошки. И вричане.
Усещания, чувства. Съдби...
Истини, въпроси, думи.
Загадъчни многоточия витаят.
И любов, много любов. Боли
до лудост. И до сладост.
Събират се в сълза, капнала в сърцето.
Парченца тръпнеща наслада
сгушва чувствената нощ.
Всяко докосване пали.
Настръхнала нежност. И обич.
Спира времето безпаметно.
Няма свършване това безвремие.
Каква нощ... Каква нощ...
©Ванко Николов (Starkmaster ®vn)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
