Oct 25, 2013, 10:02 AM

Нощта и градът

  Poetry » Love
674 0 1

Нощта и градът

 

Плач на саксофон стресва нощта,

ласкаво прегърнала града.

Очертания се пресичат с контури.

Хора и влакове заминават.

И се връщат в нощта.

Живее градът и нощта живее.

Упреци и прошки. И вричане.

Усещания, чувства. Съдби...

Истини, въпроси, думи.

Загадъчни многоточия витаят.

 

И любов, много любов. Боли

до лудост. И до сладост.

Събират се в сълза, капнала в сърцето.

Парченца тръпнеща наслада

сгушва чувствената нощ.

Всяко докосване пали.

Настръхнала нежност. И обич.

Спира времето безпаметно.

Няма свършване това безвремие.

Каква нощ... Каква нощ...

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...