Нощта ми е най-добрият приятел
Нощта ми е най-добрият приятел.
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които
зад челото ми щъ̀кат - разтревожени мравки.
И страховете също зад зъбите стиснати,
и спомените скъпи – букет незабравки!
Нощта ми е най-добрият приятел.
Знаем си двете и меда, и жилото!
Понякога е жестока, реже със скалпел
часове от съня ми и със симпатично* мастило
римите вае, сякаш Тя е поета…
Жонглира с думите почти до звездите.
Пулса на сърцето ми безпогрешно усеща
и на зазоряване чак, най-накрая притихва…
Нощта ми е най-добрият приятел.
В нея виждам дори и незримото!
Двете си приличаме - и тя е мечтател,
дори мечтата да е с етикет: непосилна!
Но в съня си ги сбъдвам, ефирна и лека,
после заспивам, а тя ме люлее -
уморена от извървените нощни пътеки,
докато зората навън съвсем изсветлее…
симпатично мастило* - Невидимо мастило за тайни съобщения
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Но пък през деня... слагаме крилата! 😍Благодаря ти от сърце!
