Нощта ми е най-добрият приятел.
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които
зад челото ми щъ̀кат - разтревожени мравки.
И страховете също зад зъбите стиснати,
и спомените скъпи – букет незабравки!
Нощта ми е най-добрият приятел.
Знаем си двете и меда, и жилото!
Понякога е жестока, реже със скалпел
часове от съня ми и със симпатично* мастило ...