7.01.2020 г., 12:05  

Нощта на лудата

735 0 1

Днес в главата ми е тишина,

лудата е с вързани ръкави

и не бяга с рошава глава,

изтървана само по пижама.

Хаосът е доста подреден,

котката дори е на дивана,

но не мърка – цвили срещу мен

и със тропот на копита заминава.

Лампата едва се залюля,

от тавана връхлетя ме дракон,

лъхна огън – май че изгорях

и от покрива аз гледах свойто тяло.

Хора плачеха във черен креп,

но така и не разбрах кои са...

Станах, тръгнах, купих си билет

и заминах без плътта си – празна риза.

И ръкавите, вържете ги, че пак

ще размахам двете перушини.

Лудостта не е порок, не е и грях,

но не идва нивга без причина.

Днес в главата ми е зверска тишина,

котката полегнала е в профил.

рошавата чака си нощта

и поредната венчавка с Мефистофел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...