Все по-виновно се прокрадвам нощем
на младостта в пътеките зелени -
девичите си плитки връзвам още
и блъска кръв сърдита в млади вени;
в бохчичка свивам голото си детство
и, луда-млада, бързам да пристана,
че нямам гръмки титли, ни богатство,
а бащината кръв ми е имане.
И, скършила снагата-трепетлика,
с моминството през сълзи се сбогувам.
По Заговезни, с китка от иглика,
за прошка бащина ръка целувам; ...