Нощта след операта
Тази нощ
ледени ветрове, побеснели,
ме търсеха по софийските улици.
Със свирепа тъга вледеняваха
приживе
озъбилите се дупки с боклуци.
Светофарите, ужасени,
запримигваха на червено.
Минувачите заподтичваха след такситата.
И в лумбаго сковаха се
изкривени улуците.
Студ.
И мрак.
Не над София, над Вселената.
Ти вървеше плътно до мене
и трошеше,
трошеше
леда от капчуците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
