Тази нощ
ледени ветрове, побеснели,
ме търсеха по софийските улици.
Със свирепа тъга вледеняваха
приживе
озъбилите се дупки с боклуци.
Светофарите, ужасени,
запримигваха на червено.
Минувачите заподтичваха след такситата.
И в лумбаго сковаха се
изкривени улуците.
Студ.
И мрак.
Не над София, над Вселената.
Ти вървеше плътно до мене
и трошеше,
трошеше
леда от капчуците.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
