...Нощта в обятията на текстовете ти...
...Нощта в обятията на текстовете ти...
Съблечи душата ми, за да я изпълниш с любов,
разкрий един по един стиховете ми, и твоите,
погали и приласкай прозата ми, напиши своята,
да забравим със ритмично докосване за метриката...
Целуни ме на ръба на римите, прегърни ме в свободата,
искам да почувствам пак и пак какво е да се чувства,
да почувствам какво е да прекарам нощта в текстовете ти...,
докато, желанията, мечтите, мислите, чувствата ни...
смисълът, съдбата, пътят, смъртта и живота
се изписват влюбено върху звездите и лъчите...
и в този един миг аз ще те чета, както и ти мен...
в радост и сълзи, там на небето, на края на света
там, където и навсякъде устните ни ще рецитират
една безкрайна поема, построена от любовта на текстовете ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
