...Нощта в обятията на текстовете ти...
...Нощта в обятията на текстовете ти...
Съблечи душата ми, за да я изпълниш с любов,
разкрий един по един стиховете ми, и твоите,
погали и приласкай прозата ми, напиши своята,
да забравим със ритмично докосване за метриката...
Целуни ме на ръба на римите, прегърни ме в свободата,
искам да почувствам пак и пак какво е да се чувства,
да почувствам какво е да прекарам нощта в текстовете ти...,
докато, желанията, мечтите, мислите, чувствата ни...
смисълът, съдбата, пътят, смъртта и живота
се изписват влюбено върху звездите и лъчите...
и в този един миг аз ще те чета, както и ти мен...
в радост и сълзи, там на небето, на края на света
там, където и навсякъде устните ни ще рецитират
една безкрайна поема, построена от любовта на текстовете ни...
© Лили Вълчева All rights reserved.
