17.05.2019 г., 10:14

Носталгична импресия...

571 2 1

 

Носталгична импресия...

 

Със първите листа,

които пожълтяха

провеси Есента

зрял грозд от всяка стряха...

 

Той мамещо висѝ,

а в сладостна премала

рояци от осѝ

въртят се там в спирала...

 

С упойващ аромат

на печена капия,

във есенният свят

далечен вятър вие...

 

Полузабравен вкус,

припомнено вълшебство

с един внезапен трус

ме връщат пак във Детството...

 

... Навяваща тъга

в небето рей се птица...

Във всеки двор сега

вари се лютеница...

 

И радостни деца

подскачат край казана

с усмихнати лица

и шарена премяна...

 

Оцапано с домат

(о боже колко „яко”!)

един голям комат

държи в ръцете всяко...

 

И там от крак на крак

очаква търпеливо,

с големият черпак

да гребне пак щастливо...

 

... Във есенният свят

рояк пияни дрожди

във въздуха летят

(невям чеда са божи?!...)

 

от гроздовият сок

магично става виното

упойващ самоток

за греяно през Зимата...

 

... А Слънцето сега,

във „циганското лято”,

със облака в кавга

притичва над Земята,

 

защото в този миг

внезапен вятър духна

и с яркият светлик

подобно взрив избухна...

 

        *   *   *   *

... но гръм ме отрезвѝ:

нечакан... От далече...

Започна да вали...

... Магията отвлече...

 

21.10.2017.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....