Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха...
Той мамещо висѝ,
а в сладостна премала –
рояци от осѝ
въртят се там в спирала...
С упойващ аромат
на печена капия,
във есенният свят
далечен вятър вие...
Полузабравен вкус,
припомнено вълшебство –
с един внезапен трус
ме връщат пак във Детството...
... Навяваща тъга
в небето рей се птица...
Във всеки двор сега
вари се лютеница...
И радостни деца
подскачат край казана
с усмихнати лица
и шарена премяна...
Оцапано с домат
(о боже колко „яко”!)
един голям комат
държи в ръцете всяко...
И там от крак на крак
очаква търпеливо,
с големият черпак
да гребне пак щастливо...
... Във есенният свят
рояк пияни дрожди
във въздуха летят
(невям чеда са божи?!...)
от гроздовият сок
магично става виното –
упойващ самоток
за греяно през Зимата...
... А Слънцето сега,
във „циганското лято”,
със облака в кавга
притичва над Земята,
защото в този миг
внезапен вятър духна
и с яркият светлик
подобно взрив избухна...
* * * *
... но гръм ме отрезвѝ:
нечакан... От далече...
Започна да вали...
... Магията отвлече...
21.10.2017.
© Коста Качев Всички права запазени