Носталгична импресия...

Със първите листа,

които пожълтяха –

провеси Есента

зрял грозд от всяка стряха...

Той мамещо висѝ,

а в сладостна премала –

рояци от осѝ

въртят се там в спирала...

С упойващ аромат

на печена капия,

във есенният свят

далечен вятър вие...

Полузабравен вкус,

припомнено вълшебство –

с един внезапен трус

ме връщат пак във Детството...

... Навяваща тъга

в небето рей се птица...

Във всеки двор сега

вари се лютеница...

И радостни деца

подскачат край казана

с усмихнати лица

и шарена премяна...

Оцапано с домат

(о боже колко „яко”!)

един голям комат

държи в ръцете всяко...

И там от крак на крак

очаква търпеливо,

с големият черпак

да гребне пак щастливо...

... Във есенният свят

рояк пияни дрожди

във въздуха летят

(невям чеда са божи?!...)

от гроздовият сок

магично става виното –

упойващ самоток

за греяно през Зимата...

... А Слънцето сега,

във „циганското лято”,

със облака в кавга

притичва над Земята,

защото в този миг

внезапен вятър духна

и с яркият светлик

подобно взрив избухна...

        *   *   *   *

... но гръм ме отрезвѝ:

нечакан... От далече...

Започна да вали...

... Магията отвлече...

21.10.2017.