24.10.2005 г., 16:00 ч.

Носталгично 

  Поезия
586 0 2
Бяхме някога момчетата, които
живееха с Битълс и надежди,
изнизваха се дните със Щурците
безоблачно и някак си небрежно.

Момичетата, стройни и красиви,
а пейките на парковете - скрити.
С рефрен на Кеца "Спри, не си отивай",
живееха и гаснеха мечтите.

Течеше Дунав, бавно, благородно,
изчезваха приятелите, като дни.
Васко пееше поредно - "Сбогом, сбогом..."
а Лилето запя - "Осъдени души".

Превърна времето момчетата в мъже,
мъжете - в старци носталгични.
И пак реката с времето тече,
безгрижнo внуците край нея тичат.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??