hixxtam (Найден Найденов) hixxtam (Найден Найденов)
3 314
Oct 24, 2005, 4:00 PM

Носталгично

  Poetry
816 0 2
Бяхме някога момчетата, които
живееха с Битълс и надежди,
изнизваха се дните със Щурците
безоблачно и някак си небрежно.

Момичетата, стройни и красиви,
а пейките на парковете - скрити.
С рефрен на Кеца "Спри, не си отивай",
живееха и гаснеха мечтите.

Течеше Дунав, бавно, благородно,
изчезваха приятелите, като дни.
Васко пееше поредно - "Сбогом, сбогом..."
а Лилето запя - "Осъдени души".

Превърна времето момчетата в мъже,
мъжете - в старци носталгични.
И пак реката с времето тече,
безгрижнo внуците край нея тичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0