Носталгично

Oct 24, 2005, 4:00 PM

Poetry

533 0 2

Бяхме някога момчетата, които
живееха с Битълс и надежди,
изнизваха се дните със Щурците
безоблачно и някак си небрежно.

Момичетата, стройни и красиви,
а пейките на парковете - скрити.
С рефрен на Кеца "Спри, не си отивай",
живееха и гаснеха мечтите.

Течеше Дунав, бавно, благородно,
изчезваха приятелите, като дни.
Васко пееше поредно - "Сбогом, сбогом..."
а Лилето запя - "Осъдени души".

Превърна времето момчетата в мъже,
мъжете - в старци носталгични.
И пак реката с времето тече,
безгрижнo внуците край нея тичат.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Lusi12345 (Людмила Зарева)

2005-12-04T15:37:28+02:00

Ми така си е,ама не си го признаваме!
ice_heart (Н)

2005-10-26T08:18:38+03:00

Хубаво!!!