Носталгично
Все някога ще искаш да се върнеш,
ще хлопнеш леко дворната врата,
а спомените пак ще те прегърнат,
там - скрили се под старата асма!
Тя помни, че летата са оставяли,
в дълбокото... на Мислите - следа,
тъгувала е после – на прощаване
и влюбвала се в следваща мечта.
Най - мило ще е всичко и познато,
ще виждаш - нар, малините, липа
и песни да се леят, на хвъркатото,
тъй лудо царство - сякаш на игра!
Ще седнеш и до старите приятели
и в смях ще им разкажеш и в тъга,
за онзи град и тези... непонятните,
превратности, наречени... Съдба...
А ти не знаеш - времето останало,
дордето с тях се срещнете - и Не,
не ме и питай, сигурно е даденост,
година, десет, може пък... по две,
но ще се случи,чух го от звездите,
поне не скриха – как - това момче,
уж, че преди... неземната Обител,
ще спре и тук - под юлското небе!
И в тази синя вечер - на терасата,
кога се спрат в очите - две сълзи,
косиците пригладил, беловласите,
ти ще си кажеш тихичко... Прости...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
