Все някога ще искаш да се върнеш,
ще хлопнеш леко дворната врата,
а спомените пак ще те прегърнат,
там - скрили се под старата асма!
Тя помни, че летата са оставяли,
в дълбокото... на Мислите - следа,
тъгувала е после – на прощаване
и влюбвала се в следваща мечта.
Най - мило ще е всичко и познато,
ще виждаш - нар, малините, липа
и песни да се леят, на хвъркатото,
тъй лудо царство - сякаш на игра! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up