Носталгично
Ще се прегърна сам и ще си тръгна.
Без друго моите ръце не те докосват.
Не знам в какво съм се превърнал,
но вече нямам сили да го нося.
Това сърце е непотребно.
Обичало е всякога насила.
Онези – малките, с душите дребни,
които много бавно го убиваха.
Вземи го в шепи и не ми го връщай!
Отмий кръвта със няколко сълзи.
То няма никога да бъде същото,
така че просто някъде го изхвърлѝ!..
А всъщност мога да остана...
И да изпусна всички закъснели влакове.
Във мен си Ти! Аз друго нямам.
И малко нежност. Но понякога...
Не ме изпращай. Знам къде е гарата.
Не ми е тъжно. Само носталгично.
Дъхът ми стига за една цигара.
Целувам те наум. И те обичам...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
