Dec 22, 2018, 6:30 PM

Носталгично 

  Poetry » Love
2595 29 17

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. 

Без друго моите ръце не те докосват. 

Не знам в какво съм се превърнал, 

но вече нямам сили да го нося. 

Това сърце е непотребно. 

Обичало е всякога насила. 

Онези – малките, с душите дребни, 

които много бавно го убиваха. 

Вземи го в шепи и не ми го връщай! 

Отмий кръвта със няколко сълзи. 

То няма никога да бъде същото, 

така че просто някъде го изхвърлѝ!.. 

А всъщност мога да остана... 

И да изпусна всички закъснели влакове. 

Във мен си Ти! Аз друго нямам. 

И малко нежност. Но понякога... 

Не ме изпращай. Знам къде е гарата. 

Не ми е тъжно. Само носталгично. 

Дъхът ми стига за една цигара. 

Целувам те наум. И те обичам... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??