Носталгия*...4
Носталгия*...4
... някога в Атлантика
По залез чак изригна Урагана
и смесиха се вятър и вода-
небето потъмня щом в Океана
удави се последната звезда...
Вибрираше на Бурята акорда,
като изтръгнат в гърло на вулкан,
вълните се прехвърляха през борда
разпенени от гняв необуздан...
Стихията във всеки миг в кресчендо
налагаше безумната си страст:
над нас, над Океана- безогледно
и гърчеше се в лудост и екстаз...
Зловещото око на Урагана
от Бездната ни гледаше със злост
и с Ветрове, изпаднали в нирвана,
там Демони застъпваха на пост...
Но до кога?... О боже мой и колко
на Бурята гневът ще продължи?...
... А корабът се гънеше от болка-
не знаехме дали ще издържи...
Не светваше и фар, да ни покаже
посока в непрогледната мъгла.
... Дори да е към остров на прокажени,
дори да сочи гибелна скала!...
Сирената пресипнало хриптеше
със ветровете влязла в резонас
и с ужас осъзнавахме, че беше
навярно тя последният ни шанс!...
Нощта дойде, но всеки сън прогони,
а спомените идваха без ред:
възседнали възбудени неврони
във фантастичен някакъв сюжет...
... И упоен от толкоз тъжно вино,
което пих по цялата Земя,
там затъжих за твоя нощ Родино
и в нея, сън спокоен да заспя!...
Коста Качев
*гр. nostos- връщане; algos- мъка, болка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
