18.11.2013 г., 18:36  

Носталгия (песен)

969 0 10

Този текст за песен е написан за музикалната композиция „Носталгия”,  чийто автор е margen (Мртин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313286

 

     0 min 0 sec -  2 min 0 sec 

Изгубени търся ръцете ти

и влюбено плаче сърцето ми –

под звездите на небето крача

и броя...

 

Кажи, от тях

колко са истински?

И кажи от тях,

колко изгубени

светят сред безкрая

с мъртва бяла

светлина?

 

Защо тази луна

ми напомня твоето лице –

а вятърът в нощта

играе си с мен

като с перце?

 

Идва утрото

и навъсено

е то....

 

Защо хората  в бяг

тичат по свойто разписание –

безумия творят

от град,

на град...

 

Ти не си до мен

в този тъмен ден

и ад...

 

Няма да плача

и да тъжа,

знам, че не свършва

без теб света.

 

Няма да плача...

 

2 min 12 sec – 02 min 36 sec

 

Колко лъжливо изричаше –

обичам те безкрайно,

обичам те!

 

Всичко има край.

И лъжата, знай –

има край...

 

     2 min 52 sec – до края

 

Всичко има край.

 

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Поклон!
  • Благодаря за коментара! И аз те намерих.
  • Здравей! Намерих те! Поаздравления! Хубаво и любовно?!?!
  • Здравей приятел!Благодаря за хубавия ти коментар!За никоя кокретна мелодия не е създаден!Просто така ми идва от душата!!!!!!Между другото знам, че не е поезия!Аз не го твърдя!
    Пак БЕЗКРАЙНО МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ ДУМИ!!! МНОГО МЕ ЗАРАДВА!!!!!
  • Благодаря за отклика г-жо Митева!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...