18.11.2013 г., 18:36  

Носталгия (песен)

970 0 10

Този текст за песен е написан за музикалната композиция „Носталгия”,  чийто автор е margen (Мртин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313286

 

     0 min 0 sec -  2 min 0 sec 

Изгубени търся ръцете ти

и влюбено плаче сърцето ми –

под звездите на небето крача

и броя...

 

Кажи, от тях

колко са истински?

И кажи от тях,

колко изгубени

светят сред безкрая

с мъртва бяла

светлина?

 

Защо тази луна

ми напомня твоето лице –

а вятърът в нощта

играе си с мен

като с перце?

 

Идва утрото

и навъсено

е то....

 

Защо хората  в бяг

тичат по свойто разписание –

безумия творят

от град,

на град...

 

Ти не си до мен

в този тъмен ден

и ад...

 

Няма да плача

и да тъжа,

знам, че не свършва

без теб света.

 

Няма да плача...

 

2 min 12 sec – 02 min 36 sec

 

Колко лъжливо изричаше –

обичам те безкрайно,

обичам те!

 

Всичко има край.

И лъжата, знай –

има край...

 

     2 min 52 sec – до края

 

Всичко има край.

 

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Поклон!
  • Благодаря за коментара! И аз те намерих.
  • Здравей! Намерих те! Поаздравления! Хубаво и любовно?!?!
  • Здравей приятел!Благодаря за хубавия ти коментар!За никоя кокретна мелодия не е създаден!Просто така ми идва от душата!!!!!!Между другото знам, че не е поезия!Аз не го твърдя!
    Пак БЕЗКРАЙНО МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ ДУМИ!!! МНОГО МЕ ЗАРАДВА!!!!!
  • Благодаря за отклика г-жо Митева!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...