Nov 18, 2013, 6:36 PM  

Носталгия (песен)

  Poetry » Love
962 0 10

Този текст за песен е написан за музикалната композиция „Носталгия”,  чийто автор е margen (Мртин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313286

 

     0 min 0 sec -  2 min 0 sec 

Изгубени търся ръцете ти

и влюбено плаче сърцето ми –

под звездите на небето крача

и броя...

 

Кажи, от тях

колко са истински?

И кажи от тях,

колко изгубени

светят сред безкрая

с мъртва бяла

светлина?

 

Защо тази луна

ми напомня твоето лице –

а вятърът в нощта

играе си с мен

като с перце?

 

Идва утрото

и навъсено

е то....

 

Защо хората  в бяг

тичат по свойто разписание –

безумия творят

от град,

на град...

 

Ти не си до мен

в този тъмен ден

и ад...

 

Няма да плача

и да тъжа,

знам, че не свършва

без теб света.

 

Няма да плача...

 

2 min 12 sec – 02 min 36 sec

 

Колко лъжливо изричаше –

обичам те безкрайно,

обичам те!

 

Всичко има край.

И лъжата, знай –

има край...

 

     2 min 52 sec – до края

 

Всичко има край.

 

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

Всичко има край.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Поклон!
  • Благодаря за коментара! И аз те намерих.
  • Здравей! Намерих те! Поаздравления! Хубаво и любовно?!?!
  • Здравей приятел!Благодаря за хубавия ти коментар!За никоя кокретна мелодия не е създаден!Просто така ми идва от душата!!!!!!Между другото знам, че не е поезия!Аз не го твърдя!
    Пак БЕЗКРАЙНО МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНИТЕ ДУМИ!!! МНОГО МЕ ЗАРАДВА!!!!!
  • Благодаря за отклика г-жо Митева!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...