Нотите на любовта
Отвей, ветре, зорите с подаръци,
да отвяват бразди в пламъци.
В нощите усмивки подари
и заедно да се потопят във вълни.
Отнейде изумрудени върхове
крият дъгите Богове!
И в своите земи
влюбват се моми.
Лунната забрадка
с писмо като загадка
трепне в нощта
и ускори пулса на страстта.
Нотите на любовта
с руйно вино омайва.
И когато шепне слова,
пияното запява.
Нотите на любовта
слънцето напето опиянява.
Клавиша запява,
щом докоснеш го до забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
