Нотите на любовта
Отвей, ветре, зорите с подаръци,
да отвяват бразди в пламъци.
В нощите усмивки подари
и заедно да се потопят във вълни.
Отнейде изумрудени върхове
крият дъгите Богове!
И в своите земи
влюбват се моми.
Лунната забрадка
с писмо като загадка
трепне в нощта
и ускори пулса на страстта.
Нотите на любовта
с руйно вино омайва.
И когато шепне слова,
пияното запява.
Нотите на любовта
слънцето напето опиянява.
Клавиша запява,
щом докоснеш го до забрава.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
