Нов прочит на приказката за червената шапчица
Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото.
Аз ужасна , ти по – ужасен от мене.
Няма как да не си допаднем. Ние сме си по калъп –
сходни. По зодия също. Туй няма как да не се забележи.
Помниш ли, ти ме накара да се вгледам в звездите? Тъмно беше.
Даже пътя видяхме – млечния. Ти ми хвана
ръката и ме поведе. Аз тръгнах с тебе. До тебе.
Чак ловецът онемя и от яд сам си тегли куршума.
Той за какъв се помисли?
Да върви и да си гласи мерника и да точи зъби към баба,
Да яде курабийки и да му гори езика. До гуша
да му дойде и да хване гората. Хич да не се върне.
(от злоба и яд ми казаха, че първо умирала душата)
Друг прочит ще кажете приказката имала тука.
Да, така е! “Казвам ти дъще, сещай се снахо”
“ Да се пукат душманите – хем и моите, хем и твоите”
Така можем да си подредим линията на ръката,
като познаваме освен буквите, но и числата.
21.07.2020г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
