DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 242
22.07.2020 г., 0:21 ч.

Нов прочит на приказката за червената шапчица 

  Поезия » Друга
741 2 5

Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!

Точно такъв те искам – ужасен.

Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-

чак до земята.

Да поговорим – в леглото.

Аз ужасна , ти по – ужасен от мене.

Няма как да не си допаднем. Ние сме си по калъп –

сходни. По зодия също. Туй няма как да не се забележи.

Помниш ли, ти ме накара да се вгледам в звездите? Тъмно беше.

Даже пътя видяхме – млечния. Ти ми хвана

ръката и ме поведе. Аз тръгнах с тебе. До тебе.

Чак ловецът онемя и от яд сам си тегли куршума.

Той за какъв се помисли?

Да върви и да си гласи мерника и да точи зъби към баба,

Да яде курабийки и да му гори езика. До гуша

да му дойде и да хване гората. Хич да не се върне.

(от злоба и яд ми казаха, че първо умирала душата)

Друг прочит ще кажете приказката имала тука.

Да, така е! “Казвам ти дъще, сещай се снахо”

“ Да се пукат душманите – хем и моите, хем и твоите”

Така можем да си подредим линията на ръката,

като познаваме освен буквите, но и числата.

21.07.2020г

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам различния ти прочит на приказката
  • Благодаря ти, Стойчо!За мен е чест! До нови срещи!
  • Чудесно!
    Силен подтекст, ама страшно належащ!
    Ей,тези червени шапчици са много всеотдайни!
    Поздравления, Дора!😂
  • Прегръдка, Рени и благодаря за хубавите думи!
  • Хареса ми ,Доре-прочетох във фейса...много е хубаво!
Предложения
: ??:??