16.04.2020 г., 19:31

Новата чума

621 0 0

Откъде и кога се допъпли

тази чума на нашия път.

Толкоз малка и толкоз безлична,

ненаситна на болест и смърт.

 

Не намери ли камъни твърди,

не намери ли сухи треви.

Тях да мъчи, в тях да живее,

а пролази в живи души.

 

Нека вятърът бурен я духне,

нека слънце и плам я гори!

Да се гърчи, да стене, да съхне!

Нека Господ над нас се смили!

 

17.04.2020 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...