Откъде и кога се допъпли
тази чума на нашия път.
Толкоз малка и толкоз безлична,
ненаситна на болест и смърт.
Не намери ли камъни твърди,
не намери ли сухи треви.
Тях да мъчи, в тях да живее,
а пролази в живи души.
Нека вятърът бурен я духне,
нека слънце и плам я гори!
Да се гърчи, да стене, да съхне!
Нека Господ над нас се смили!
17.04.2020 г.
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
