Откъде и кога се допъпли
тази чума на нашия път.
Толкоз малка и толкоз безлична,
ненаситна на болест и смърт.
Не намери ли камъни твърди,
не намери ли сухи треви.
Тях да мъчи, в тях да живее,
а пролази в живи души.
Нека вятърът бурен я духне,
нека слънце и плам я гори!
Да се гърчи, да стене, да съхне!
Нека Господ над нас се смили!
17.04.2020 г.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
