Откъде и кога се допъпли
тази чума на нашия път.
Толкоз малка и толкоз безлична,
ненаситна на болест и смърт.
Не намери ли камъни твърди,
не намери ли сухи треви.
Тях да мъчи, в тях да живее,
а пролази в живи души.
Нека вятърът бурен я духне,
нека слънце и плам я гори!
Да се гърчи, да стене, да съхне!
Нека Господ над нас се смили!
17.04.2020 г.
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
