29.02.2024 г., 15:25

Новият свят

556 1 3

Неусетно невидимо някак,

влиза някой в заспалия дом.

Непонятно променя нещата,

действа ловко почти мълчешком.

Уж разчиства, но явно разхвърля,

смело подменя интериора в дома.

Нови ценности бързо нахвърля,

старите ги затрупва с праха.

 

Неусетно невидимо някак,

влиза някой в безмълвния дом.

Променил е полека нещата,

с находчивост, почти мълчешком.

Често гордостта го надхвърля,

сипе думи, а е умиращ от глад.

Лесно раним е и бързо се сърди

произведение на новия свят.

 

Неусетно невидимо някак,

влиза някой в толерантния дом.

И различно изглеждат нещата

променени почти мълчешком.

Заразени с гордост надменна,

моделирани лесно раними.

Новият свят има вид на безценен,

но пролетта там се превръща във зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление това е съвременната трагична реалност. Благодаря ви за коментарите, Йосиф Асенов и Милена Френкева.
  • Казваш това, което виждат сърдечните ти очи!
  • Какъв ужасен свят е този, който описваш, Мария.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...