По бряг песъчлив изгрев посрещам,
но изгрев е той мрачен без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.
С тази любов се в болка прощавам –
парченце в света на две разделен,
душата своя без милост раздавам
празно и пусто е вече във мен.
По бряг песъчлив изгрев посрещам,
ново начало, но начало без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.