По бряг песъчлив изгрев посрещам,
но изгрев е той мрачен без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.
С тази любов се в болка прощавам –
парченце в света на две разделен,
душата своя без милост раздавам
празно и пусто е вече във мен.
По бряг песъчлив изгрев посрещам,
ново начало, но начало без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.© Антоанета Тонева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
