По бряг песъчлив изгрев посрещам,
но изгрев е той мрачен без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.
С тази любов се в болка прощавам –
парченце в света на две разделен,
душата своя без милост раздавам
празно и пусто е вече във мен.
По бряг песъчлив изгрев посрещам,
ново начало, но начало без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.© Антоанета Тонева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
