1.01.2015 г., 10:09

Новогодишен парад

427 0 1

Векове на разцвет, на погроми

днес застават пред мен на парад

и аз виждам безброй легиони,

щит до щит, в този призрачен град.

 

Кръв пролята, попила в пръстта ни,

е омесила здравата смес

от открити след битките рани,

от шрапнелите – знак за прогрес.

 

Земетръси, цунами, вулкани,

ту димящи, ту бълващи смърт,

са оформили тези балкани

прокопани от дяволски кърт

 

да добием уран и желязо –

за градеж, а след туй да рушим!

Тук, по земната твърд е белязан

век, наситен със пара и дим.

 

Днес човекът проглежда от космос

тази синя планета – Земя,

с невидùми картечни откоси

поразяващи право в целта.

 

Настървено крилати ракети

перфорират озонния слой.

В градовете над облаци светят

сгради-кули в привиден покой.

 

И се раждат и гаснат поети,

а в просторите птичи ята

прелетяват по тази планета,

все на юг, над реки и плата.

 

Те със всеки сезон забелязват

променени релефни черти,

че изгряват слънца и залязват

със копнежи, стремежи, мечти.

 

Но се връщат отново на север

в онемелите свои гнезда

и животът, щастливо намерен,

върху тази страдална земя

 

по руслата тече стародавни...

Тъй минават тук век подир век

и се хващам – за сламка удавник –

с мисълта, че съм още човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...